Бижута или украшенията през историята и времето
Навярно всеки един човек някога си е задавал въпроса откъде идват бижутата, и защо хората използват бижута. Кога и кой за първи път използва бижута, и защо? Много въпроси и отговора им не може да бъде еднозначен. Има различни предположения за произхода на бижутата, като най-вероятно те са използвани още от праисторическите хора. Английска експедиция работеща в долината на река Ак Акчеи в Мала Азия е открила останки на палеолитна “дама”, носеща украшения от мъниста, като мънистени гривни. Най-популярните материали за изработка на украшения през този период от човешката история са кост, дърво, раковини, птичи пера, цветя и камъни. Откривани са гривни от бивни на мамут; огърлици от кости, зъби и камъни нанизани на сухожилия от животни. Използвали са се всевъзможните дарове на природата, които са се намирали по местата обитавани от древните племена. Основно украшенията са се носили на шията, ръцете и краката. Едва по-късно започват да пробиват ушите, носа и устните и да слагат “бижута” и там.
В началото украшения са носели само мъжете. По този начин хората са различавали вожда от обикновения човек, война от ловеца и т.н. Най-първите бижута в историята на човечеството са изпълнявали и една много важна роля – ролята на магически амулет, който защитава своя притежател във всички аспекти на неговия живот. Колкото повече амулети носел човека, толкова по-безопасно следвало да се чувства. В този ред на мисли най-много украшения са носели вождовете и шаманите на племето, като те са служели и като символ на авторитет и високо обществено положение.
Преди около 7000 години са се появили и първите украшения от мед. С развитието на оръдията на труда започва и украсяването на бижутата – костите и зъбите се украсяват с резба, като в началото тя е много елементарна – чертички, кръгчета, драскотини. С времето тази резба се усложнява и става все по-интересна и красива. Разбира се ценността на бижутата е зависела и от това колко трудно е да се добие материала за украшенията. Зъба на тигъра, вълка и мечката са били много по-ценни от зъбите и костите на заека, мишката или сърната. С времето хората се научават да обработват желязото, среброто и златото, като от желязото изработват оръдия на труда, а от златото и среброто – бижута и окултни предмети.
Смята се, че първият пръстен се е появил в Древният Египет, като така се подчертавал статуса на тези, които имали власт и тяхното положение в обществото. Фараоните украсявали ръцете си с халки и пръстени. В Древният Египет не се ограничавали само с пръстени. Мъжете обличали надбедрена превръзка, на ръцете слагали гривни, гривни слагали и на бицепса, пръстени на ръцете, на шията са си слагали масивни огърлици (нагръдници). Респект предизвиквали висулки от сердолик или яспис, закачени на дълга връв. В Древна Елада знатните особи са носели пръстени. С времето обаче интереса към украшенията нараствал и постепенно пръстените се превърнали в светски украшения. В Древния Рим император Август разрешил на лекарите да носят пръстени, след него Септимий Север разрешил носенето на пръстени от войните от висок ранг – генерали, пълководци. Пръстените-печати имали особено значение – те се използвали от висшите особи за подпечатване на документи и писма, с цел доказване на автентичността на този който е написал писмото. По-късно пръстени започват да носят и стрелците с лък, за да защитят пръстите си от тетивата при стрелбата с лък.
Обеците пък знатните особи са носели и на двете уши. Пробито само едно ухо е било знак за ниско социално положение. В Древния Рим една обеца са носели робите, в Древна Гърция – наложниците, в Средновековна Европа – пиратите, мошениците и циганите. На Изток раджите и шаховете са носели обици като аксесоар към облеклото си. В Античността и Средновековието започват да се използват много скъпоценни камъни – смарагди, рубини, сапфири, изумруди. С тях са се украсявали корони, венци, гривни и пръстени, брошки и висулки, колани, ръкохватки на мечове, саби, ножове, инкрустирали са с тях царски тронове и скиптри. Интересен е факта, че диамантите не се използват в бижутерията до късното стредновековие. Едва когато бижутерите откриват как да обработят диаманта така, че да го превърнат в брилянт, преливащ във всички цветове на дъгата, той заема своето достойно място при изработката на скъпи и елитни бижута.
Но златото, брилянтите, сапфирите и рубините – това са бижута за крале и велможи. А бижута и украшения искат да носят всички, още в античността и средновековието. За това майсторите от това време търсят начини да запълнят и тази ниша – а именно, нишата на евтините и красиви бижута. Защото освен златото и среброто има мед и бронз, а по време на разцвета на алхимията се появяват и мелхиора и амалгамите. Освен изумруди и сапфири, започват да се използват и полускъпоценни камъни, които са не по-малко красиви от скъпоценните камъни, но за разлика от тях се срещат по-често в природата и съответно са по-евтини. Така се появява бижутерията, която с времето се усъвършенства все повече и повече. Вече в средните векове скъпоценните камъни в евтините бижута започват да се заменят със цветни стъкла, а в осемнадесети век се появяват и кристали, които с просто око вече трудно могат да бъдат различени от скъпоценните камъни и брилянтите.
В резултат на Индустриалната революция през 19-ти век се появява и едно широко съсловие на средната класа. За ювелирите и бизнеса с бижута, това довело до масовото производство на евтини бижута. Към този период се отнася и производството на първите бижута от стъкло с покритие от рибени люспи имитиращо перли, и изработката на камеи от раковини/седеф имитиращи полускъпоценни камъни. Съответно майсторите, които работят с по-евтини материали наричали бижутери, а тяхната продукция – бижутерия. В края на 19-ти век започва и навлизането на ориенталски елементи в европейските бижута, майсторите бижутери започнали да основават компании, някои от които съществуват и до наши дни – Тифани (1837 г, САЩ), Картие (1847 г., Франция), Булгари (1884 г., Италия), Фаберже (Русия).
В началото на 20-ти век, в годините между Първата и Втората Световна война възниква движението Баухаус, от което възниква и изкуството “Арт Деко”, което въвежда в производството на бижута нови материали като алуминий, пластмаса, хром. Коко Шанел предложила носенето на бижута със всекидневното облекло. С помощта на аксесоари и допълнения ежедневната рокля лесно се превръщала в официална, като премахвала необходимостта жените да се преобличат по няколко пъти на ден. Това било много смело нарушение на традицията. Но Шанел смятала, че бижутата трябва да радват жената, и да придават елегантност и на най-простото облекло, а не да предизвикват завист. Самата Шанел носила огърлици от фалшиви перли заедно с истински бижута, доказвайки че фалшификатите са достатъчно ефектни, а понякога и по-красиви от скъпите бижута.
В края на 40-те години на 20 век, след края на Втората световна война в модата отново се появява място за бижутата. с годините се появяват нови материали, започва използването на необичайни за бижутата метали и материали – глина, стомана, пластмаса и т.н., което дава в ръцете на майсторите на бижута само огромно поле от възможности и идеи.
Ръчно изработените бижута на Teoniko комбинират материали като стомана, естествена кожа, мъниста от полу-скъпоценни камъни, полимерна глина – изберете най-доброто за себе си и своите приятели.
Снимки: Интернет
